Национална мрежа за децата (НМД) издава своя независим мониторингов доклад „Бележник“ за 15-ти пореден път, като в тазгодишното специално издание се проследява развитието на политиките за детето и семейството в периода 2011 – 2025 г. Докладът съдържа стотици препоръки за секторни реформи. Но какво се прави… Пред ФАКТИ говори юристът Георги Еленков, директор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата – обединение на над 140 граждански организации и правозащитници, работещи с и за деца и семейства в цяла България.
- Г-н Еленков, след 15 години мониторинг от Национална мрежа за децата оценката за държавата остава около „Среден 3“. Какво говори това за дългосрочната политика към децата в България?
- След 15 години независим мониторинг оценката „Среден 3,28“ показва не толкова липса на усилия, колкото липса на последователна държавническа визия за подкрепата към децата и семействата. България има реални успехи през този период – напр. историческият процес на деинституционализация (затварянето на големите домове за деца от стар тип), развитието на услуги в общността, отделни важни реформи в образованието, детското и майчиното здраве, правосъдието, социалната подкрепа. Но този напредък остава неравномерен, фрагментарен и твърде често зависим от натиска на гражданския сектор, проектно финансиране или усилията на отделни професионалисти.
- Защо България все още няма Национална стратегия за детето, въпреки че страната е законово обвързана да приеме такава?
- От 2019 г. насам наблюдаваме сериозен застой в детските политики, породен включително от масирана дезинформация и трайна подмяна на експертния разговор с популизъм. Именно около проекта за Национална стратегия за детето се разгърна една от най-агресивните дезинформационни кампании онлайн (за извозвани с влакове деца към Норвегия и прочие безумства), което доведе до политическо отстъпление и ни лиши от спокоен професионален дебат за това как държавата да подкрепя децата и семействата най-ефективно. Тъкмо Националната стратегия за детето е рамката, която трябва да даде посока, устойчивост и измерими дългосрочни цели на политиките за децата и семействата с деца.
- Посочвате, че дезинформацията е подменила разговора за политиките за деца и семейства. Как това се отразява на реалните реформи?
- Липсата на стратегия вече седма година е симптом за изключителната институционална и обществена уязвимост към дезинформацията в България. А последиците са, че институциите работят „на парче“, без достатъчна координация, без свързаност на данните и без дългосрочно планиране. Така ключови проблеми като демографската криза (за 15 г. децата в България са намалели с около 80 000), детската бедност, неравният достъп до здравеопазване и образование, насилието над деца, регресът в системата за закрила продължават да се възпроизвеждат и задълбочават. Крайно време е да се върнем към експертния дебат за посоката, в която се развива обществото ни, когато става дума за най-важното - как закриля, чува и подкрепя децата си.
- Кои са най-тревожните данни в тазгодишния „Бележник 2025“ – бедността, здравеопазването или образованието? И защо именно там държавата изостава най-много?
- Трудно е да откроим само една криза, защото най-тревожното всъщност е как различните дефицити се натрупват, импулсират и възпроизвеждат помежду си. Но ако трябва да посочим ключов системен проблем, това безспорно е детската бедност и социалните неравенства. Благосъстоянието на децата получава най-ниската оценка в „Бележник 2026“ – 2,96. Всяко трето дете в България живее в риск от бедност или социално изключване, а шансът му за развитие продължава да зависи твърде силно от това в какво семейство и в кое населено място е родено. В образованието виждаме система, която се променя твърде бавно и неравномерно – с огромни различия в качеството, високи нива на функционална неграмотност, прекомерна административна тежест върху учителите, липса на междупредметни връзки, на социално-емоционално учене, на достатъчно гражданско и здравно образование, липса на развитие на дигитално-медийните умения на децата и др. В здравеопазването проблемите са хронични – недостиг на педиатри и медицински сестри, тежки регионални неравенства, криза в детското психично здраве и продължаващо забавяне на ключови реформи, включително около Националната детска болница. Общият проблем и в трите сфери е липсата на дългосрочна, интегрирана политика. Държавата не инвестира устойчиво в превенция и ранна подкрепа за децата и семействата.
- Всяко трето дете в България е в риск от бедност. Какви конкретни мерки трябва да предприеме държавата още през следващата година?
- Държавата трябва да спре да третира детската бедност само като въпрос на социални помощи. Това е структурен проблем, който изисква едновременно социални, образователни, здравни и жилищни мерки. Още през следващата година трябва да има по-ясно целево бюджетиране за децата, проследяване на публичните разходи и насочване на подкрепата към групите в най-висок риск – деца в многодетни семейства, при самотни родители, в семейства с ниско образование и в уязвими общности. Както посочваме и в „Бележник“, необходимо е спешно да се развие жилищна и семейна политика като инструмент за справяне с бедността, вкл. социално жилищно настаняване, превенция на извеждането на деца поради бедност и обвързване на помощите със социална работа и заетост.
Ключов инструмент тук е Европейската гаранция за детето. Тя вече води до известен напредък в достъпа до услуги, но все още не постига нужната структурна промяна. Нужно е Гаранцията да стане много по-видима на местно ниво и да се изпълнява не чрез изолирани мерки, а чрез интегрирана подкрепа. Положителен знак е, че именно националният координатор на Европейската гаранция за детето, г-жа Наталия Ефремова, е новият министър на труда и социалната политика.
- Над 7700 деца и родители са участвали в оценката на държавните политики. Какво най-често ви казват самите деца за живота си в България?
- Едно от най-силните и устойчиви послания от децата през годините е, че искат да бъдат чувани същински. Те много ясно разпознават кога възрастните просто „отбиват номера“ и кога реално се интересуват от мнението им. Децата често говорят за усещане за огромен натиск – в училище, в социалните мрежи, в отношенията помежду си. Споделят тревоги, свързани с психичното здраве, насилието, липсата на разбиране, страх да не бъдат унизени или отхвърлени. И много често казват нещо изключително важно – че имат нужда не просто от оценки и санкции, а от подкрепа, доверие и възрастни, които умеят да ги слушат.
Децата са много по-зрели и чувствителни към обществените проблеми, отколкото често предполагаме. Те говорят за неравенствата между различните населени места, за липсата на пространства за спорт и липсата на достъп до култура, за агресията онлайн, за усещането, че бъдещето им е несигурно. Но наред с критиките, децата дават и много конкретни решения – искат по-практично образование, повече участие във вземането на решения, по-добра грижа за психичното здраве. Това всъщност е един от най-ценните уроци на „Бележник“ – че когато слушаме децата внимателно, често откриваме не само най-точната диагноза на социалните проблеми, но и смели, практични и незаменими решения за тях.
- Отчитате лек напредък в детското правосъдие. Какво все още липсва, за да има реална реформа и специален закон за детско правосъдие?
- През последните години действително има положително развитие в детското правосъдие. Бяха разширени процесуалните права на децата – както на пострадали и свидетели, така и на деца в конфликт със закона, развиха се по-щадящи процедури, а в цялата страна вече има около 70 специализирани помещения тип „сини стаи“ за изслушване на деца. В семейноправните производства бяха въведени и нови механизми като задължителните информационни срещи за медиация. Това са важни стъпки към по-добро правосъдие, което разбира детето, а не го травмира допълнително.
Най-сериозният проблем обаче остава системата за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – най-нереформираната област в цялото детско правосъдие. Там продължаваме да работим по остарял модел, без единна нормативна рамка, без ясна институционална отговорност и без достатъчно специализирани услуги и възстановителни практики. В момента едни деца попадат в системата на закрила, други с абсолютно същите прояви са на отчет в детска педагогическа стая, трети работят с обществен възпитател, четвърти ползват социална услуга, а пети могат да бъдат изолирани в интернат или да прекарат 2 месеца в дом за временно настаняване на основание прокурорско постановление. Има големи разлики в капацитета, практиките и ефективността на местните служби в отделните общини.
- Виждате ли политическа воля за дългосрочни политики за децата, или темата остава на заден план за институциите и партиите?
- За съжаление, темата за децата твърде често остава в сферата на декларациите, а не на последователните държавнически решения. Всички партии казват, че децата са приоритет, но много рядко виждаме дългосрочни политики, устойчиво финансиране и надпартиен консенсус по ключови теми като детската бедност, детското и майчиното здраве, образователната реформа и др.
България вече има редовен кабинет, подкрепен от стабилно парламентарно мнозинство, каквото не сме виждали от дълго време. Големият въпрос сега е дали тази стабилност ще се превърне и в стабилност на политиките за детето и семейството. Защото темите за детската бедност, здравеопазването, образованието, насилието и правосъдието не могат повече да се решават „на парче“. Необходим е надпартиен диалог, връщане на експертния разговор и дългосрочна визия. Надяваме се именно 52-рото Народно събрание – и управляващи, и опозиция – да покаже, че по темата за децата е възможен консенсус отвъд политическата конфронтация и популизма. Добрата политика за децата не е идеологически въпрос, а въпрос на държавничество.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Така
09:10 20.05.2026
2 Слушайте Бангаранга
09:11 20.05.2026
3 Боко праните гащи
09:11 20.05.2026
4 безпартиен
Коментиран от #7
09:12 20.05.2026
5 тези деца
09:13 20.05.2026
6 кой мy дpeмe
09:14 20.05.2026
7 Трол
До коментар #4 от "безпартиен":
Българчета са всичките.09:15 20.05.2026
8 След
09:16 20.05.2026
9 няма страшно
09:16 20.05.2026
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 факт
Коментиран от #15
09:18 20.05.2026
12 Пич
09:19 20.05.2026
13 хе хе
До коментар #10 от "Сталин":
Няма НИТО ЕДНО неопровержимо доказателство, че 1989 нещо в България НАИСТИНА се е променило и руснаците са си тръгнали от България. За сметка на това има милиони доказателства, че руснаците са си тук и в добро здраве, и продължават да източват задунайската си губерния.Коментиран от #19, #29, #43
09:19 20.05.2026
14 Бедни
Коментиран от #16
09:19 20.05.2026
15 Незнам
До коментар #11 от "факт":
Как да те оценя, защото ако те разбирам, казваш нещо много тъжно!09:20 20.05.2026
16 верно ли
До коментар #14 от "Бедни":
Защо работят за без пари? Да си сменят работата. Или да си направят по една фирма и ще станат баровци!Да се търси наказателна отговорност за родители, които не могат да си отглеждат децата!
09:20 20.05.2026
17 лама Иво
09:23 20.05.2026
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 На теб
Коментиран от #22
09:26 20.05.2026
21 Kaлпазанин
Коментиран от #23
09:27 20.05.2026
22 брей
До коментар #20 от "На теб":
Дай примери? Примерно ТИМ са американци? Или Малинов не беше в ареста когато замина Путин да му даде орден? Решетников не насади Радев за Президент? Гундяев не държа президента в поза Виноват направо пред подчинените му в президентството? Мутрафонова не ходи когато и където си иска по българските институции?Коментиран от #31
09:28 20.05.2026
23 ИИ но чак толкова
До коментар #21 от "Kaлпазанин":
Случайно като слязох, в стаята в хотела оставих банани!09:35 20.05.2026
24 оня с коня
09:36 20.05.2026
25 Дзак
09:37 20.05.2026
26 то и в румъния и турска ходят да просат
09:44 20.05.2026
27 Артилерист
09:46 20.05.2026
28 до 18 г има много дето печелят повече от
09:53 20.05.2026
29 Ха ХаХа
До коментар #13 от "хе хе":
Простак 200%09:59 20.05.2026
30 Майките са им на 14 години а бабите на
10:02 20.05.2026
31 Ъхъ ъхъ
До коментар #22 от "брей":
Филип Димитров не беше американски агент или Костов, който реализира Закон за ликвидацията, единствен в историята на човешката цивилизация и ликвидира БългарияТези които спряха Южен поток и Белен2 не бяха кифлата Нюланд и психопатът Маккейн, бяха руснаци нали тъпунгер?
10:04 20.05.2026
32 По-рано така нареченото
Коментиран от #36
10:13 20.05.2026
33 Не бива социалните помощи,
10:14 20.05.2026
34 Да не се забравя, че
Но да не се забравя и по колко милиарда годишно държавата налива за помощи на циганските "самотни" майки, които преспокойно си живеят в общо домакинство с осеменителите си. Здрави и прави млади родители живеят на наш гръб без да работят и само произвеждат деца, за да има повече помощи. И кой знае защо, тези домакинства и децата им минават за бедни, а всъщност получават наготово толкова пари плюс други бонуси, колкото ние трудно изкарваме работейки.
Въпросът е защо тези милиарди не се насочат към младите български семейства, след като техните деца вече са малцинство в родината си? А циганите, ако искатда ядат, да идат да работят. Има изключения сред тях, но не са много.
10:18 20.05.2026
35 Кво ти пука бе
Коментиран от #39
10:21 20.05.2026
36 Те им дават детски за тях и за бебетата
До коментар #32 от "По-рано така нареченото":
На техните майки които също не работят защото имат свои бебета и бебета внучета общо по няколко хиляди лева на глава на семейството. И като станат на по 12 - 13 години и те раждат това им е верижна реакция и държавата им плаща въпреки че не работят и дори не са записани в бюрото по труда. Вие виждали ли сте хора от малцинствата там но въпреки че не посещават бюро по труда получават си майчинствата и детските. Никой не е видял и чул те да търсят работа. Работодателите набират сервитьорки от Филипините и от други такива екзотични дестинации.10:23 20.05.2026
37 Червенеленков
10:25 20.05.2026
38 Накратко казано
Коментиран от #40
10:27 20.05.2026
39 Къде има домати по 6 евро ве човеко
До коментар #35 от "Кво ти пука бе":
Аз намерих само по осем и краставици по девет . Може би ги намаляват сутрин и вечер по време на самотаксуването но поне кажи къде.10:31 20.05.2026
40 Дори да не пият родителите
До коментар #38 от "Накратко казано":
Ти май не разбираш че те не работят и никога абсолютно никога нищо не са работили и дори не са търсили работа. Те нямат трудови навици и нещо повече те презират труда и смятат българите които ги издържат с труда си за роби. Това го имало дори във фолклора им че са над останалите хора които работят разберете го това.10:36 20.05.2026
41 Без капка мозък
10:45 20.05.2026
42 Деинституциализацията е вредна
10:50 20.05.2026
43 Това не отговаря на истината първо
До коментар #13 от "хе хе":
Второ е расизъм и език на омраза в стила на фашизма и нацизма. Не знам кой точно плаща за тази пропаганда но всеки ден има подобни или същите мнения и никой не ги санкционира.11:04 20.05.2026
44 Тези живеят без да работят нищо
11:07 20.05.2026
45 Алах акбар
11:11 20.05.2026